История на виното: Модерни времена
До началото на XVII век виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка.
Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Бирата без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки.
Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери – предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение.
На описания за виното преди началото на XVII век не може да се разчита много.
С изключение на някои живописни изказвания на Шекспир ("Едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта"), се обръща внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.
През XVII век всичко се променя – в Европа пристигат шоколадът от Южна Америка, а после кафето от арабските земи и чаят от Китай.
По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати.
Бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел, а в големите градове има питейна вода както по римско време.
За виното се очертава не особено благоприятна ситуация. Необходими са нови идеи.
И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII век, като успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не бива изобретена и бутилката от стъкло.
Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата.
В началото на XVII век напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна, глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона.
С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва.
Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет от аромати.
Първият, на когото хрумва идеята за вино "Резерва", или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион.
През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон – Понтак’с Хед (Pontac’s Head) – за да представи на обществеността новия си продукт.
В областта Шампан във Франция монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди.
Поради капризния характер на климата в региона виното започва да кипи след бутилирането му. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.
В началото на XVIII век се променя и бургундското вино – на преден план излизат интензивните, тъмни, отлежали вина.
Търговията с вино процъфтява.
В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното – през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино.
По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.
В този момент се появява листната въшка.
По всичко изглежда, че е настъпил краят на виното, тъй като почти навсякъде лозите са унищожени.
Въпреки това, благодарение на рационализирането на насажденията, облагородяването и подбирането на най-подходящите сортове се полагат основите на новото лозарство и винарство.
Едно начало, изпълнено с невероятни трудности и спънки – сух режим, икономическа депресия, световна война.
На фона на отчайващата действителност, френското правителство решава да предприеме първите мерки за регулация и контрол на виното чрез категоризация и контрол на географския произход. Върху този принцип стъпват винените закони на повечето страни през 21 век.
Терминът "тероар" се споменава за първи път.
Започва да се очертава най-сериозният проблем, с който ще се конфронтира виното през следващия, 21-ви век - неразумното отношение на човека към околната среда и резултиращото от него глобално затопляне ще принудят винарите да чертаят планове за оцеляване.
